Не е рядкост тъжни песни като Someone Like You на Адел

Не е необичайност тъжни песни като " Someone Like You "  на Адел да оглавяват класациите в поп музиката, само че това не е оригиналност. Мрачните композиции като Реквиема на Моцарт са трогвали феновете на музиката в продължение на епохи, написа проф. Туомас Еерола, учител по музикална когниция от Университета Дърам в The Conversation. 

Но насладата от тъмната музика е нещо парадоксално – вършим всичко допустимо, с цел да избегнем тъгата във всекидневния си живот. Защо тогава в изкуството можем безвредно да претърпяваме тематики като скръбта и загубата, да им се любуваме и възхищаваме? 

Това от дълго време озадачава учените и едвам напоследък започнахме да добиваме визия за аргументите да се любуваме на музиката. Съвсем неотдавна мои сътрудници и аз организирахме проучване, оповестено в Frontiers in Psychology, което откри за какво някои хора обичат тъжната музика повече от други. И това има общо с възприятието на емпатия. 

На базата на обширни по-ранни проучвания знаем, че възприятията, които хората изпитват, когато слушат тъжна музика, попадат в разнообразни категории. 

За едни тъжната музика задълбочава и ускорява възприятията на тъга и загуба – страсти, свързани с персонални събития и мемоари. Тези прекарвания са надалеч от приятни и затова не изясняват парадокса.

За други тъжната музика носи възприятие на потиснатост – възприятие, което бихте имали в дъждовен ден, откакто обичаният ви тим е изгубил. 

Най-любопитният вид прекарване обаче е при хората, които се трогват и считаме, че това е в основата на очарованието, което крие тъжната музика. Това прекарване е мъчно да се опише с думи, само че постоянно е мощно и обвързвано с приятност. Не всички обаче са способни да го изпитат. Кои са тези хора?